от Сунай Маджуров

Без Бог, човек е "неправилен" дух, дори и да произвежда "правилните" дела. Търсете Господ - Той е смирен и кротък!  Той не те обижда никога. Той раздава щедро всичко, което има. Той те посреща всеки път, като че ли не те е виждал от векове.

Ръцете Му са винаги внимателни, докато те превързва и облича. Устните му се отварят винаги с мъдрост. Погледът Му е дълбок и усеща дори и най-съкровените ти тревоги. Косата Му е толкова мека и е достатъчна да изтрие всяка твоя сълза. Веднъж нахраниш ли се с думите Му, можеш да бягаш, без да спираш.

Пътищата Му са ясни и чисти. Разходките с Него са спокойни и безкрайни. Обичта Му е шал срещу вятъра. Силата Му е морска кула. Милостта Му е ладия в пълноводни и сладки реки. Намеренията Му са като чертежите на Соломон. Благодатта Му е откъсната от неизгаряща капина. Сълзите Му наводняват земята за четиридесет дена и нощи. Умът му е бистро перо и остра стрела. Щом се изправи, всичко застава под сянката Му.

Дрехите Му са облаците, а полите Му - моретата. Щом Му заговориш ти, усещаш, че няма друго създание, подобно на теб. Когато съгрешиш, Той ти открива пътя до небесно-ерусалимската улица "Прошка". Смее се над злото. Отглежда те като дърво посред пустиня. Полива те нощем с чистата роса на словото Си. Разклаща планините заради теб. Разпръска враговете ти като есенни листа. Раздава от пазвата си утешение и утеха. Разделя духът от душата ти и намира път и до двете. Обединява радостта ти с изпитанията.

Той е съвършен дърводелец, който ти прави легло, където и да паднеш ранен. Кара те да хвърлиш мрежи, като предварително се е погрижил за рибата. Когато ти подава чашата на завета, можеш да чуеш нечуваното от сърцето Му. Каквото и да рисува, винаги включва и теб. Познава дните ти, както дете - скута на майка си. Той е търсеният клас на Рут.

Той е посланието и страстта на Павел. Той е скинията на Давид. Той е жезълът на Аарон. Той е въжето на Еремия. Той е корабът на Йона. Той е ковчегът на Ной. Той е мъдростта на Соломон. Той е молитвата на Анна. Той е силата на Самсон. Той е мрежата на Петър. Той е бащата на Тимотей. Той е разказ и живот, които спират дъха. Той е житото на Йосиф. Той е сънят на Новоходоносор. Той дресира лъвовете за Данаил. Той е самарянин, пътник и гостилничар. Той поглежда - ти усещаш. Той диша - ти живееш. Той разказва - ти разбираш. Той праща - ти получаваш. Той е бездната за твоята бездна.

Той е пълнотата за твоята празнота. Той е разликата и общото между всичко. Той е откритието на всички търсещи. Той има дом всякъде, където имаш нужда от подслон. Той вдига небето на крака и е празник всеки път, когато Го заговориш. Той плаща всичките ти дългове на Отец. Развеселява душата ти в дни на въздеяние. Нарича те с имена на звезди и цветя. Той е жаждата и водата. Той е гладът и храната. Той е болката и изцелението.

Вечерите Му минават в мечти за теб. Дните Му са кървави битки за душата ти. Раните Си не поглежда - очите Му са в теб. Той е очите на твоите деца. Той е съветите на баща ти. Той е песните на пролетта. Той е детска приказка. Той е философски дебат. Той е билет за нередовни пътници. Той е пътеводител за Ребека. Той е нива за Исак. Той е агне за Авраам. Той е черницата на Амос.

Той Приятелят на бездомните. Той е Прегръдката на сирака. Той е Целувката на мира. Той е Укреплението на обсадените. Той е Пастирът на разпръснатите. Той е твоята завивка и сън. Той е скритият Дарител. Той е Пазителят на твоите сънища. Той е чудесен Съветник. Той управлява над мостовете, по които минаваш ти. Той е падналото дърво, за което се хващаш, докато се давиш. Без Него си ти, а с Него - Той. Самият Той - Исус!

Той е и милост, и добро, и бъдеще в едно...

ТОЙ Е!...

източник: http://anlov.blog.bg

oт Даниела Беличовска

Скоро прочетох някъде една мисъл: „Историята е онова, което се е случило наистина, а не това, което някой иска да си мислим, че е станало.“

Какво се е случило наистина? И какво сме си мислили досега?

Ето част от информацията относно Найден Геров и братята Георгиеви, която всеки би могъл да открие, без много усилия, в интернет пространството:

Евлоги и Христо Георгиеви – български предприемачи, банкери, считани за най-богатите български търговци. Родени в Карлово, но живяли в Букурещ. Дарили на страната ни огромна сума пари, заедно с мястото, на което е построен Софийският университет в момента.

Найден Геров – български писател, езиковед, фолклорист, общественик, създател на „Речник на българския език“, създател на първото класно училище.

Ако разровим обаче из пожълтелите страници на миналото ни, по места, където малко хора решават да отворят, а още по-малко дръзват да пишат за това – какво всъщност ще открием там за тези хора? ( Нека направим, преди това, уговорката, че заслугите им са си заслуги, които никой не желае да отнема).

 Лично аз пиша това, защото ми се иска децата ми, моите приятели, хората до мен и тези след мен, да знаят цялата истина и да познават нашата история, такава, каквато е била в действителност.

Ако прелистим из пожълтелите страници на миналото ни, ще открием интересна кореспонденция, писма и документи и още по-интересни взаимоотношения между Левски от една страна, и Найден Геров и братята Георгиеви от друга.

Според доста източници  Евлоги и Христо Георгиеви са основателите на  русофилската организация „Добродетелна дружина“  в Букурещ, която събира богати българи – емигранти. В учебниците по история и в достатъчен брой научни публикации ще открием значителна информация относно ключовия принос, който тази организация със своята благотворителност е имала по отношение на финансово подпомагане на български революционери- емигранти. Нека погледнем обаче какво казва Захари Стоянов в своята биография на Левски за това:

„ Въ това време въ румънската столица живѣели само безчувствени богаташи: Грудовци, Колоневци, Евлогиевци  и пр., които още се трудѣли какъ по-добре да изговарятъ гръцката буква, „θ” и какво окончание да притурятъ на своята фамилия, за да не личи, че е дебело-българска.
Освенъ това, ако Каравелова, Ботйова, Стамболова, [и други деятели, много по-късно (1870—1875), букурещката богаташка дружина наричаше: чапкъни, вагабонти и бозаджии и не искаше да ги срещне по улицата, то можете да си въобразите, като каква цена е трѣбвало да има Левски въ очитѣ на тия хора“ (З. Стоянов)

През 1857г. Найден Геров е назначен за руски вицеконсул в Пловдив. Ревностен русофил, Геров, както и неговите приятели от Добродетелна дружина, вярвали и изповядвали освобождение за България не с нейни собствени сили и ресурси, а единствено с намесата на Русия – независимо по дипломатически път или чрез война. Важно е било то да ни бъде подарено от нашата “покровителка“, а не извоювано от нас самите. Ето защо революционери като Левски, Ботев, Раковски били наричани „вредни“ .

1868г. Левски в писмо моли Найден Геров за услуга, сблъсква се с мълчание...
През март 1869г. Левски отива в Пловдив, където  Геров е руски консул. Веднага, след заминаването му, Найден Геров пише писмо до Христо Георгиев, като го информира за посещението и получава отговора на Георгиев от 11. 03. 1869г: “Казвай на хората да не вярват на приказките на Дякона...“

След изработването на прокламациите  и обръщението „Към българския народ“, заедно с Теофан Райнов, където Апостолът призовава народа към решителни действия срещу турците, Левски, обикаляйки България, отново стига до Пловдив и до Найден Геров. Видял всичко това, Геров на 30. май.1869г. пише на Христо Георгиев:“ Преди 6-7 дни си замина Дякона, като навсякъде той показва едно възвание към българите – на български и на турски. Аз ги видях. Турското не можах да прочета, но българското не струва нищо – празна работа – и аз се страхувам да не би някои прости хорица да  бъдат подмамени и заблудени от него и да докарат бели и на други хора…“

Същият ден Хр. Георгиев отговаря:“Дяконът е онзи, дето прави лъжливите писма на Райнов (Теофан, сподвижник на Левски), такъв е Дякона. И двамата за пари и баща си продават.“

Няколко години по-късно Евлоги Геогиев получава отново от Найден Геров следното писмо:
 02.12.1872
Найден Геров до Евлоги Георгиев в Букурещ
„Господине Евлогие,
...Местните началства най-после издирили хайдутите, които са българе...
 Всичко това е работа на бивший дякон Василий Левски, карловец, който
 3-4 години ходи из България да проповядува, че уж има някакъв комитет,
 който приготовлява освобождението на българите, и е излъгал мнозина да
 му се поведат...“

И нататък…..историята на Апостола е ясна, всички знаем как завършва животът му...
Нищо не свършва до тук обаче. Поколение след поколение, млади и стари прелистват из страниците на неговите  послания. И черпят от там вдъхновение, живот, пример, насърчение - черпят мъдрост!

А останалите трима – не знам, фактите говорят сами и те  трябва да бъдат представени ясно, без заобикалки или оправдания, за да може един ден, когато поредните малки ръчички разтворят  своя първи учебник  и детето   засрича  от него историята на нашата страна, да намери там Истината!

източник: http://danielabel.posterous.com

Библиография:
1.Мерсия Макдермот "Апостолът на свободата
2.Захари Стоянов "Васил Левски - черти из живота му".
3.Сб."Васил Левски в спомените на съвременниците си".
4.Васил Левски - документи" 1 и 2. том.
5.Стоян Заимов "Васил Левски - живот и дейност".

Има случаи - преполагам, че повечето хора са се сблъсквали с това - когато напразно решаваш и решаваш, каниш се да спреш да пишеш или говориш за нещо, но неизговорени думи, неизписани изречения си стоят и стоят в теб и от време на време прииждат отново....

Така е с мен относно Левски. Колкото повече чета за него, толкова повече ми се иска да споделя и с други хора откритото. И за да може наистина да почерпим вода точно от извора, предлагам в този и може би в някой от следващите постове, да се запознаем с части от неговата кореспонденция, която всъщност е много богата.

Левски е обичал да пише писма. Ето писмото му до Филип Тотьо, което, с малки изключения, е почти цялото:

"Приятельо и брате Филипе, ние , дейците, сме си посветили живота на Отечеството. Да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло, за да не изгубим, и да обменяме опити, а и да се съветваме един друг, да се изслушваме и да избягваме и най-малката гордост. Да не присвояваме за себе си нищо..., всеки, каквото си заслужи, то не му се изгубва, било добро или зло.

Особено  за нас, които  до смърт сме решени и след освобождението, да служим на Отечеството, не трябват ни такива глупости - Ние сме жадни да видим Отечеството ни свободно, па, ако щат ми нареди да паса и патките после. Не е ли така?

По мое мнение е така, най-правилно и най-човешко е аз да не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко, нито на ежедневното ми преследване от полицията от град на град, по села и кърища, па и от самите изроди български. Нито пък казвам, че щом съм бил способен в такива страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм аз на еди-кое си място?... Напротив, на друг, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друго - някое по-долно. Всичко се случва и затова трябва да бъдем внимателни...

В това, братя,трябва да ни бъде всякога умът, за да не даваме лош пример. Ние, ако бъдем такива, тогава никой не ще се възгордее за себе си, за да се раждат вражди помежду ни, от каквито е пропаднало Отечеството ни - имаме хиляди примери.

Щял да съди някой си, по някакво вишегласие - право или криво - да ми вземе това, което съм заслужил. Да му е просто!! Аз съм се обещал на Отечеството си - жертва за Освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Нека съди народът, а не аз да давам глас за себе си: това е презряно, глупаво и най-просто нещо.

Какво искам аз повече, като гледам Отечеството ми, че е свободно? Нали такова е предначертанието ми - за него. А не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва да бъде за всеки - такова предначертание и тогава работата ни ще свети. И българското ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа!!...."

Не знам какво повече би могло да се добави, може би това е пример за всеки човек, истински решен, да не живее за себе си, а да остави незаличима следа за поколенията след него,  и за своята страна!

източник: http://danielabel.posterous.com